Характеристиките на диамантите са толкова различни, че може да се отдели цял живот на изучаването на техните уникални характеристики и въпреки това от време на време изкушения от скъпоценните камъни ще среща екземпляри, които да го удивят.

Форма на диаманта

В основата си тя зависи от формата и размера на необработения диамант, който след обработка става блестящ камък с удивителна красота. Освен класическата кръгла форма, диамантите биват овални, сърцевидни, във форма на капка, четири и осем ъгълни, а така също и форма „маркиза”, която е като класическата, но малко по издължена отдолу. При обработката на камъка много често се налага да се избяга от класическата форма поради особеност на диаманта, а понякога това може да се дължи и на по-специално желание на самия клиент или пък на майстора бижутер желаещ да създаде наистина уникално бижу. Най-ефектна игра на светлината в камъка се получава при класическата форма наречена „брилянт”. Тя се състои от 33 стени на лицевата страна и 24 на обратната. Стените се нанасят в 3 пояса около гладката площадка. Лъчът светлина, попадащ в камък с класическа форма, се отразява 2 пъти от стените и създава най-забележителен ефект на диамантен блясък. Проблем при тази форма на диамантите е, че се губи повече от половината от неговото тегло и това е една от причините тази форма да струва по-скъпо от другите. Прието е, че само на най-скъпите диаманти могат да бъдат придавани асиметрични форми, които няма как да бъдат обработени в класическа форма без това да повреди красивия и скъп камък.

Цвят на диаманта

Цветовете, в които се срещат диамантите биват различни. Непосветените хора трудно биха повярвали, че диамантите биват червени, розови, синкави, кафеникави, зелени и даже черни. Най-редките и скъпи от оцветените диаманти са червените, а най-евтини жълтите. Цвета на диаманта зависи от състава на скалата, в която се е формирал. Като най-скъпи от всички диаманти се приемат безцветните, но понякога се срещат оцветени, които значително превъзхождат по цена аналогични по качество безцветни. Колкото един камък е с цвят по-близък до безцветното, толкова по-скъп е, но това важи за прозрачните, жълтеникавите и сивкавите. Интензивността на цвета се определя по скала с латински букви от D до N – от абсолютно прозрачни до оцветени. При наситено оцветените нещата са точно – колкото по-интензивно оцветен е един диамант толкова по-скъп е.

Чистота на диаманта

Това е още един параметър влияещ върху стойността на камъка. Чистотата се определя от отсъствието или наличието на включвания и пукнатини както на повърхността на диаманта, така и вътре в него. Ако повърхностната цепнатина може лесно да бъде шлифована то вътрешната е способна значително да намали стойността на един диамант. В Европа и САЩ за оценка на чистотата на диамантите се използва буквена система: F – безупречен, IF – почти безупречен, VVS1 и VVS2 – с крайно незначителни включвания, VS2 и SI1 – с незначителни включвания, I1, I2 и I3 – несъвършени с лошо качество.

Тегло на диаманта

За оценка на теглото на един диамант различните части на света се използват различни мерки за карат. В Русия се използва т.нар. „метрически карат” равен на 200 мг. За сравнение арабския карат е 223 мг., египетския, използван и в Сирия – 195 мг., английския – 205 мг. и т.н. Диамантът с най-голям карат откриван някога е „Куллинан”, чието тегло в необработен вид е било 3106 карата, а цената му 7,5 милиарда долара. Както и много други големи диаманти и този е открит в мините на Южна Африка.

В началото на световната финансова криза редица анализатори прогнозираха, че единствените печеливши финансови институции от нея ще бъдат заложните къщи. Много предприемачи повярваха на тази прогноза и видяха възможност да инвестират средства от други странични свои проекти в собствена заложна къща. За съжаление на всички тях обаче, бумът който се предричаше в сектора кредитиране срещу залог не се състоя и надеждите на много инвеститори за бързи и лесни печалби не се оправдаха. За това има много причини, но основната е, че много хора лековерно се довериха на твърдението, че заложните къщи са сред малкото успешни бизнеси в период на криза.

Като институции занимаващи се по същество с кредитиране те нямаше как да не бъдат засегнати от намалялото количество пари в населението. Както и банките заложните къщи разчитат на това, че клиентите ще плащат вноските по отпуснатите им бързи кредити срещу залог. Това е и основното перо, от което генерират печалба под формата на лихви. В тази връзка влошената платежоспособност засегнала преобладаващия процент от населението не може да не се отрази и върху обслужването на заемите отпускани от заложни къщи.

Същата тази влошена платежоспособност сви потреблението и направи така, че достъпът до нови движими вещи, срещу които да се получи една висока оценка на залога, да бъде силно ограничен. Свитото потребителско кредитиране и лизинги лишиха значителна част от клиентите на заложни къщи от възможност да залагат актуална техника и акцентът на залозите се насочи към по-остарели и не толкова ценени движими вещи, което повлия от своя страна и на средния размер на сумата отпускана за бърз кредит срещу залог.

Роля за влошените резултати на заложните къщи имат и появилите се в началото на кризата и добили популярност бързи кредити, които иззеха една значителна част от традиционните им клиенти. След първоначалния фурор обаче последвал вземането на бърз кредит без ясно разбиране на последиците от неплащането му, много от същите тези клиенти започнаха да се завръщат към много по-безпроблемния и бърз кредит от заложна къща.